ИЗТЪРКОЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изтърколя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. С търкаляне премествам нещо от едно място на друго; изтъркулвам, претъркулвам, изтъркалвам, претърколявам. Как щяха да пълзят по невидимите кози пътеки? Дори да успееха някак си, не ми се виждаше възможно да не вдигнат шум – да не изтърколят поне някой камък, който с глух тътен ще се понесе из урвите. П. Вежинов, ЗНН, 178. Тя приклекна да постъкне кюмбето. После тя изтърколи насред собата везана с резба синия. А. Гуляшки, ЗР, 249. Ката я напълни догоре, тя отиде в мазето и изтърколи оттам друга каца, още по-голяма от първата, и започна и нея да пълни със зелки. Й. Радичков, В, 119. Сняг падне ли и хване зима здрава, / бай Киро бъчвата изтърколява / навънка. К. Христов, ЧБ, 231–232.
2. Рядко. Повалям, събарям много на брой, всички или всичко. Борецът изтърколи на тепиха всичките си противници. изтърколявам се, изтърколя се страд.
ИЗТЪРКОЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; изтърколя̀ се св., непрех. 1. С търкаляне се премествам от едно място на друго или падам от някаква височина; изтъркалвам се, изтъркулвам се, свличам се, претърколявам се, претъркулвам се. Кметът нарами чувала с книгите и тръгна пред стражарите. Като слизаше по дървената стълба, той се спъна и изтърколи надолу, ала нищо не му стана. К. Калчев, ПИЖ, 30. С два удара на прикладите си го търкулнаха по каменните стъпала от пруста. Пенко се изтърколи в праха пред общината. П. Здравков, НД, 244. Полегнали всеки до някой дънер, да не се изтърколи, спяха петнайсетина души. В. Андреев, С, 1972, кн. 9, 36. Най-сетне краката му достигнаха пухкавия сняг, той [Левски] пусна въжето и по стръмния бряг се изтърколи върху леда на реката. Ст. Дичев, ЗС I, 586. // Лягам с търкулване върху нещо. Съненият лодкар се изтърколи на дъното и додето сложи глава върху коляното на Боев – захърка. А. Каралийчев, НЗ, 73. Аз се изтърколих на платнищата и веднага захърках. П. Вежинов, ЗНН, 140.
2. Прен. Разг. Пристигам някъде, обикн. с превозно средство на колела. И докато да намеря други работник, докато да напълним и натоварим чувалите, докато се изтърколим на полето – слънцето се беше дигнало вече и си поело пътя към висинето. Б. Обретенов, С, 141. – Хайде, Боте – обърна се тя шумно към калофереца. – Ще ми гостуваш! Като бе жив моя Райно, не минаваше празник да не се изтърколите с Иванка: добър ден, како Анастасийо, дай да видим какво си сготвила! Ст. Дичев, ЗС I, 74–75. // Появявам се неочаквано някъде. В обора нахълта Павлин с цилиндър на главата. – Бре! Отгде пък се изтърколи такъв! – провикна се Големия. Ст. Дичев, ЗС I, 188.
3. Прен. За период от време – изминавам неусетно, изтичам бързо, незабележимо. Изтърколи се вече трети ден, откакто Раденко Раденков пое ръководството на стопанство. Б. Обретенов, С, 37. Седмицата се изтърколи неусетно, но нито Стоян заговаряше за връщане у село, нито пък Пенко го подсещаше. П. Здравков, НД, 131. Над ливадите се виеше в безреда щъркелово ято. – Отиват си... – Изтърколи се лятото – въздъхна някой. Ив. Венков, ХКН, 110. – Ей... колко години се изтърколиха оттогава... – Е, да... Тогава нямахме още и по трийсет, а сега... Д. Калфов, Избр. разк., 233.