ИЗТЪРПЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от изтърпявам и от изтърпявам се; изтрайване. Доживотен затвор е принудително изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. ДВ, 1995, бр. 50, 1.
