ИЗТЪРСА̀ЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от изтърсак. Слабичкото бебе не будело голям възторг у родителите. Сама баба Кънчовица по-късно ще признае, че към най-малкото изтърсаче, кой знае защо, „нито си турях някакъв мерак на сърцето да стане и то човек като другите“. Ст. Грудев, АБ, 9.