ИЗТЪ̀РСВАМ, -аш, несв.; изтъ̀рся, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Тръскам нещо, за да опада каквото има по него или в него; изтръсквам, отръсквам. На отсамния край на казармата беше помещението на офицерите. Там се навъртаха двама вестовои, влизаха и излизаха, изнесоха да изтърсят някакви дрехи и завивки. Д. Талев, И, 506. Когато обедът свърши, домакинята събра покривката от масата и я изтърси на двора в сандъка със смет. Св. Минков, ПК, 21. Бай Михал изтърсваше изгасналата си лула, поставяше я на прозорчето, събличаше дрехите си и ловко се хвърляше във водата с главата надолу. Ал. Бабек, МЕ, 22. Мъжете поеха напред да изравят цвеклото с вилите, а след тях жените го вадеха от пръстта, изтърсваха го и го трупаха на купове. П. Бобев, ЗП, 102. Пейчо, като чу, че Златка ще си ходи, престана да отмита брашното, изтърси ръцете си, погледна дрехите си и подаде ръка на дядото. К. Петканов, П, 12. // С тръскане изпразвам съдържанието на нещо; изсипвам. – Изтърсиха кемеря и с шепа се поделиха в тъмното, без да видят злато ли е, или сребро, а кемеря и той пък с пръст, отиде във водата. Ц. Гинчев, ГК, 289.
2. С тръскане правя нещо да падне, обикн. от повърхността на друго нещо. Кметът направи малък кръг, мина покрай черквата, изтърси калта от ботушите си до училищната ограда. К. Петканов, МЗК, 21–22. Сипаха житото, прибраха вършето, работата изведнъж намаля. Хората изтърсваха сламата от плещите си, раздвижваха се по кръчми, кафенета и мегдани. Г. Караславов, Тат., 58.
3. Изсипвам, изваждам нещо с тръскане отнякъде. Памида те [гроздоберците] изтърсваха небрежно в каци и кошове, а кехлибареножълтия болгар и мискета, покрит със синкав прах, нареждаха грижливо в плитки сандъчета. Д. Димов, Т, 3. Момиченцето слезе от върбата и почна да събира пръчките, които бе начупило и нахвърляло по земята. После ги донесе с полата си и ги изтърси до дядото. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 357. Райна стана. – Ще отида на сказката – рече тя, като изтърсваше трохите от полата си. Ем. Станев, ИК I и ІІ, 28. С къса метличка в ръка той бръскаше сгурията от ръждивите, омаслени релси и ругаеше машиниста: – Баш тука намери да я изтърси, проклетникът омразен! М. Марчевски, П, 188. Като изтърси на тревата всички трици, Галунка се обърна да си влезе вкъщи. Й. Йовков, АМГ, 162.
4. Разг. Обикн. неодобр. Оставям, поставям нещо пред някого внезапно или без да го питам; тръсвам. Вместо грамада злато, баща ми с ужас видя, че изтърсих пред него куп ръкописи с раздирателни поеми и оди!... Ив. Вазов, Съч. VII, 89.
5. Разг. Неодобр. Довеждам някого някъде внезапно, без той да е очакван или желан. Като се обърна към дядо Тасо, той махна с ръка: – Ако тебе, старче, те изтърсят изведнъж в най-големия му палат, който е на морския бряг, ти ще се объркаш. И ще се побъркаш от страх и почуда. Г. Караславов, Избр. съч. V, 232. – Както си излезеш от служба, на неделята сватба искам, позабавиш ли се, ще ти я натоваря на една кола, ще ти я изтърся в село – говореше зъбесто Донкината майка на бъдещия си зет. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 29. Хванат някоя кола, тръснат Пенча като мърша, довлекат го в града полекичка, похлопат на вратата, де майка му го чака, изтърсят го пред нея и хайде секи у тях. Ил. Блъсков, ПБ I, 28. Обр. Автобуси, таксита, частни коли спират до белите колони на входа и изтърсват купчини хора. К. Константинов, ПЗ, 195.
6. Правя неволно нещо да изпада отнякъде или някой да падне; изпускам, изсипвам, изтървавам. Човек, като поскита тук и там, все нещо ще остави от себе си, все нещо ще изтърси или ще забрави, та след туй трябва да мине отново по стария път, за да събере изтърсеното или забравеното. Й. Радичков, СР, 209. Селянинът: – Нали ти казвах: дай детето – да можеш бърже да вървиш. Селянката: – Да дам да го изтърсиш някъде в калта! М. Петканова, ЦТ, 58. – Помниш ли като обърна каруцата, та изтърси момите върху тръните. Й. Йовков, ЖС, 189.
7. Прен. Разг. Неодобр. Казвам неочаквано нещо не на място, неуместно, без да го премисля. Той не можеше, бедният, една дописка като за пред хората да напише, а преди години току изтърси на едно събрание, ни в клин, ни в ръкав, че му липсвала достатъчно свобода за писане. Л. Дилов, Т, 143. – Не е лош човек – промълви Домна. – Не е лош, ама е цапнат в устата. Не знаеш какво може да изтърси. Б. Болгар, Б, 39. – Виж какво, Мише, вуйчо ти Серги иска да ти каже нещо много важно. – Ех и ти пък, Минке, все ще изтърсиш нещо! П. Незнакомов, БЧ, 114. Дядо Ламби направо изтърси: – Голям мерак го яде туй момче за тебе, Ноне. Ама ти май че го мъчиш... И. Петров, НЛ, 59.
8. Простонар. Раждам. – Толкова години как си нямаме дете, сега не ща да си загубваме детето! – заинати се той. На Гана малко ѝ трябва, да го изтърси. А на вас ви е леко, че жените ви като зайкини раждат всяко лято. Ст. Даскалов, СЛ, 35. – Излязоха близначета. Милен и Драган, така ги записаха. „Ужас! – помисли той. – Взела, че изтърсила близнаци... Леле ако ми се тропнат на главата!“ Б. Болгар, Б, 94. изтърсвам се, изтърся се страд. и възвр. Валеше сняг. Когато стигна вкъщи, беше вече тъмно. В тясното коридорче той се изтърси от снега. М. Кремен, СС, 78. Скочи [момъкът] на земята и започна да се изтърсва от праха. М. Грубешлиева, ПИУ, 8.
ИЗТЪ̀РСВАМ СЕ несв.; изтъ̀рся се св., непрех. Разг. 1. Неочаквано, внезапно падам. – Като натиснах спусъка и завъртях дулото, двайсетина души се изтърсиха долу в реката. Г. Караславов, Избр. съч. III, 403. Без да имам време да размишлявам повече за нашето критическо положение, аз се спуснах към задния отвор на талигата, и наистина, че се проврях малко, но пак се изтърсих в един миг на земята. М. Георгиев, Избр. разк., 152. Когато тялото беше вече вдигнато и хусарите се готвеха да го спускат в земята, нещо се изтърси от мъртвия и падна върху пръстта. Ст. Загорчинов, ДП, 153. Тя [ръкавичката] се изтърси от джоба на Тошката, когато той обърна шейната и си заби главата в снега. А. Каралийчев, ТР, 19.
2. Обикн. неодобр. Внезапно, без да съм канен или очакван се появявам, озовавам се някъде. За първи път в къщата на дядо Стоян Касината се изтърсихме пет души, но това ни най-малко не го смути. Сл. Трънски, Н, 174. Бинбашият се вглежда напред, за да открие враговете, когато вместо хайдути от храсталаците се изтърсва един върлинест младеж с бяла кърпа в ръка. Н. Хайтов, ШГ, 146. В този миг, неочаквано и бързо, на вратата застана Казака. Всички се спогледаха. – Този пък какво се изтърси! – говореха си срещнатите погледи. Г. Караславов, СИ, 102. – Махнете си от тука гайдата. По-скоро да ми намерите цигани цигулари. Циганите още отрано бяха подушиле келепиря; те са изтърсиха невикани. Ил. Блъсков, ПБ III, 21.
3. Диал. За стена, бряг и под. – изсипвам се, изронвам се. Брегът се изтръсил. Н. Геров, РБЯ, 311. Дуварът ся избузил, ще ся изтръси. Н. Геров, РБЯ, 311.
◊ Изтърсвам / изтърся като из джоб (чувал) нещо. Диал. Казвам нещо, без много да мисля, непремислено. Изтърсвам / изтърся праха някому. Разг. Нанасям побой някому; набивам, напердашвам. – Не направихте добре, дето накарахте владиците да служат! Аз исках да ви кажа, ама си премълчах, защото... – Какво е това защото? Не да ти не изтърсят праха ли?... Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 56. Изтърсвам си / изтърся си джоба. Разг. Похарчвам много пари.