ИЗТЪ̀ТРЯМ, -яш, несв.; изтъ̀тря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изкарвам навън с тътрене някого или нещо; извличам, изтътрузвам. Огънят се усили. Нищичко са не отърва от Пенчовата къща, нито покъщнина нито нищо; освен само пет обезобразени трупа, които сполучиха да изтътрят сред двора. Ил. Блъсков, ПБ III, 41–42. Дигнат го, изтътрят го вън от селото. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 49. изтътрям се, изтътря се страд.
ИЗТЪ̀ТРЯМ СЕ несв.; изтъ̀тря се св., непрех. 1. С тътрене излизам, измъквам се отнякъде навън; изтътрузвам се. Краят на стрелата опря върху шията на жребеца, чу се ясният звук на счупена съчка, червенобрадият трепна и преди поразеният му спътник да протегне ръка за подкрепа, тежко се изтътри от седлото. А. Дончев, СВС, 10.
2. С тътрене се придвижвам, изминавам някакво разстояние; изтътрузвам се. Пинтеза награби старата и я изтласка навън. Когато тя се изтътри нагоре по стълбите и се скри вкъщи, Пинтеза каза с разтреперан глас: – Булка, ще прощаваш! Грехота е човек да дигне ръка на стари години... И. Петров, НЛ, 178.