ИЗТЪЩЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изтъщя и от изтъщя се като прил. Остар. Подготвен, вещ, усъвършенстван, изискан. А по неуморимите си трудове в разни стръкове от знанието, той достойно може да ся смести измежду най-изтъщените роднини на науката изобщо. Й. Груев, СП (превод), 103. Изпечено на въглища конско или зверско мясо насред полето беше му по-вкусно от ония ястия, що му готвяше Порчип, най-изтъщеният готвач князев. Е. Мутева, РБЦ (превод), 35.