ИЗТЪЩЀНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Остар. Качество на изтъщен; усъвършенстваност, изисканост. Радваше го и бързото облагородяване и обогатяване на българската реч под перото на рояк млади поети, които я докараха до голяма изтъщеност и изразителност. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 208.