ИЗТЪЩЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изтъщя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Усъвършенствам. Благороден човек беше този доктор, още и трудолюбив, постоянно се занимаваше щото да изтъщи, колкото може по-добре, своето докторско занятие. Лат., 1885, кн. 9, 3. Той [баща ми] твърде много обичаше учението и много желаеше да продължавам, догдето изтъщя хубаво писмото и смятането. СбНУ ХVIII, 547. Какъвто е учителят, такъва е дисциплината. Оттук се види, че който учител иска да си подобри и изтъщи дисциплината в училището, той трябва безпрестанно да се труди да подобри и изтъщи себе си във всичко. Й. Груев, Н, 1881, кн. 2, 186. Прочее, за да съкратим каквото изложихме, ще речем, пръво, че е нужно и полезно да ся държим у една власт доволна да ни изтъщява. СбПер. п I, 62. изтъщявам се, изтъщя се страд.
ИЗТЪЩЯ̀ВАМ СЕ несв.; изтъщя̀ се св., непрех. Остар. Усъвършенствам се, придобивам по-високо умение, професионализъм. Андрей Конаров, като свърши честно медникарството, което учеше, обихождаше три години от едно място на друго, желаящ всякога да ся усъвършенствува (изтъщи) в художеството си. Р. Блъсков, ТПД (превод), 46. И тръгнал за остров Родос, за да са изтъщи в изкуството на красноречието, при един знаменит там оратор. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 336. Ако ний, българите, имаме на сърце да са учим, да са просвятяме, да са изтъщяваме, накъсо да речем, да станем образовани човеци на света, ний трябува да прегърнем с две ръце бащиния наш народен език. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 2.