ИЗТЯ̀ГАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от изтягам и от изтягам се. За мене вече не остана нищо друго, освен да се просна безгрижно на удобното легло. Тъй измина цяла седмица – главно в изтягане. П. Вежинов, ЗНН, 164. Времето на изтягането и сладката дрямка по канцелариите отдавна мина. Д. Калфов, Избр. разк., 268. Но стига / изтягане: съмна! Дълг вънка го зове. / Той скача, стяга се, нарамува метлата. К. Христов, С 1939, 34.