ИЗУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изувам и от изувам се; събуване. Противоп. обуване. След изуване на обувките, винаги трябва добре да се изчистват и намазват с вазелин. ЗПр, 1929, кн. 3, 101.


Източник: Речник на българския език (онлайн)