ИЗУЛА̀ВЯМ1, -яш, несв.; изуловя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Излавям. С рибарска мрежа изуловихме всичката риба в езерото. изулавям се, изуловя се страд.
ИЗУЛА̀ВЯМ2, -яш, несв.; изулàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Вземам някому ума, направям го улав; изумявам. У, да те изулави господ!
ИЗУЛА̀ВЯМ СЕ несв.; изулàвя се св., непрех. Диал. Изгубвам си ума, ставам улав, глупав; изумявам.
– От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.