ИЗУМЀНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от изумен; смаяност, слисаност. Бива ли пък такава изуменост, да си мисли човек, че списание може да се редактира и без колко-годе умствен багаж? БПр, 1893, кн. 2, 233. Постигайки божественото знание, той сякаш застива, вглъбява се в някаква невидима точка, лицето му като че ли изразява една невероятна изуменост, радост, щастие. Филос. ХI кл, 155.