ИЗУМЍТЕЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от изумителен; удивителност, изключителност. Той е възхитителен, невероятен, а по всичко изглежда и неповторим образец на каква изумителност е способен човек в краткия си земен път. ЛВ, 2019, бр. 28 [еа]. Срещу всички догми и табута в човешките сърца творците на романтизма противопоставят два основни жанра – авторската приказка и романът. Те представят живота в цялата му пълнота, изумителност, непредвидимост, необяснимост, чудесност, многообразие и неразрешима противоречивост. Н. Палашев, КП, 229.