ИЗУМЛЀНИЕ, мн. няма, ср. Извънредно силно учудване; удивление, смайване. Аз разтворих широко очи от изумление и възторг. Пред мене се разкриваше една от чудесните, непознати дотогава пазви на българската земя. К. Константинов, ППГ, 299. Ний стоехме прави с чантите на гърба, неподвижни и в изумление от големите светкавици, като държахме до нас пушките си. Ив. Докторов, ЗД, 67. Един миг сивите упорити очи на селянина светят от изумление. Всичко е очаквал той да види, но не и този смъртно блед младеж с кървави рани. П. Вежинов, НС, 167. Дора остана като гръмната. Спря големите си очи с изумление на стихотворението, прочете го веднъж, прочете го два пъти... Прочете няколко пъти и името си под него. Г. Русафов, ИТБД, 56.