ИЗУМРУ̀Д м. Прозрачен минерал със зелен цвят, разновидност на берила, употребяван като скъпоценен камък в бижутерията; смарагд. Златари и резбари работеха от тъмно до тъмно поръчки от тънка златна жица, сапфир и изумруди – едри и бляскави. П. Константинов, ПИТ, 24. Софка я [кутийката] отвори и изсипа в шепата си купчина златни пари и накити: петдесет и осем лири и наполеони, една пендара, три пръстена, една гривна и една игла с венче от мънички рубини и изумруди. Д. Талев, СК, 67–68. Пресегна и сам взе една брошка – малък златен бръмбар, който вместо очи имаше два изумруда. Д. Спространов, ОП, 137. Носеше [Ирина] бяла рокля от шантунг и пантофи на бос крак – просто облекло, което ѝ придаваше вид на чиновничка. Само малкият платинен часовник върху ръката ѝ, украсен с изумруди, показваше, че бе същество от друг свят. Д. Димов, Т, 459.
– От перс. или араб. през тур. zümrüd.