ИЗУМРУ̀ДНО. Поет. Нареч. от изумруден (във 2 знач.); изумрудено. Неведнъж беше излизал [старият елен] пред фаровете на камионите, които возеха траверси и подпори, облян от светлината им – грамаден, напет, с изумрудно светещи очи, с тежки деветоклонни рога. Ем. Станев, ПЕГ, 17–18.