ИЗУ̀СТВАМ, -аш, несв.; изу̀стя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Казвам, изричам, издумвам нещо; изустям. Господарските думи правят да бъдат слугите весели, или душевно отчаяни, и затуй господарките трябва да ся пазят добре, та никога да не изустват горчиви и презрителни думи към тях. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 482. Реч / съвсем нарядко из уста изустя. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 155. изуствам се, изустя се страд.