ИЗУ̀ЧАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); изу̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изучавам. Понеже по този начин ученикът, като изучаше един урок в остръгванието му от панихидата, трябаше да го забрави, затуй учителите ги принуждаваха да учат всякой един урок науст. Π. Ρ. Славейков, ГУ, 2–3. изучам се, изуча се страд.