ИЗУ̀ЧВАМ1, -аш, несв. (диал.); изу̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Изучавам. – Българката се запознава с цялото им семейство, а между другите, и с брата ѝ, млад двайсет годишен момък, който изучваше живопиството. Ал. Константинов, БГ, 16. А тях, старите класически езици, макар и без сърце, изучвах ги грижливо. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 44. По-нататък Паисий се обръща към онези, които искат да четат и изучват неговата история. Б. Пенев, НБВ, 50. Днес тази мома беше свидетелка на тържествената среща, която направихме на Α., изучваше маниерите и костюма му даже, и уверен съм, че би позавидвала на всякоя другарка, към която той би оказал особено внимание и любезност. Ал. Константинов, Съч., 270. Той е обиколил цяла Европа и част от Африка, за да изучва живота и нравите на мравките. Ив. Вазов, Съч. XV, 86. Един час след пристигванието, ние почнахме да изучваме откъде и как трябва да слезем, за да попаднем в ресторанта. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 40.
2. Уча всичко докрай; научавам. Най-първо в Париж изучва право. К. Христов, ЧБ, 48. Нашите читалища са длъжни да изпроводят в странство няколко момчета, които да изучат техническите науки, защото технологията е за нас най-потребната наука в сегашното време. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 89. Аз тука се учех, у малка килия, / Златан ни бе даскал, епитроп черковен; но духовните книги / изучихме рано – светчето, псалтиря. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 14. изучвам се, изуча се страд. Науката е безценен склад, който не гине... А малко ли има да се работи, да се изследва, да се изучва. Ив. Вазов, Съч. XXV, 146. За първи път ми се струва да разбирам римската история, та и не зная дали би могла да се изучи и почувствува някъде другаде, освен тука [в Рим]. К. Величков, ПССъч. ІІІ, 7.
ИЗУ̀ЧВАМ2, -аш, несв.; изу̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Научавам някого да върши, да изпълнява нещо. Майка ѝ я беше изучила да шие хубави кенета на женски поли, нагръдки и ръкаве. Т. Влайков, Съч. ІІ, 105. – А как се работи с тия клечки аз сам ще изуча майсторите. Те са стари, опитни хора и лесно ще се научат. Д. Немиров, Б, 83. – Той [язовецът] е привързан към мен като куче. Аз смятам да го изуча на разни номера и да го продам на някоя менажерия – рече звероловецът. Ем. Станев, ЯГ, 84. Мене ма ѝ господ проводил, / да дода да ти йобадя, / да дода, да ти наръчам, / като си йодиш, Стоене, / по села и по касаби, / Стоене, да ги изучиш, / в неделя ляб да ни месят. Нар. пес., СбНУ XXV, 127.
2. Издържам материално някого да завърши учението си, образованието си. Дарбите, които от малка прояви по математическите предмети, накараха баща ѝ да не жали мило и драго за нея, за да я изучи. Елин Пелин, Съч. IV, 255. – Баща ми цял живот прекара в неволя, но нищо не му се досвидя за мене да ме изучи да се върна тук – да служа на народа си! П. Тодоров, Събр. пр II, 379. – Ние, криво-ляво, ще преживеем, но да можем Колето да изучим. – Какво ще го изучим! – въздъхна наново Панко. – Ще го изучим само до трети клас. В града не можем да го изпратим. Д. Ангелов, ЖС, 74. Ще дигне глава сиромашията, селени, и ще се тури такъв ред, че който работи, да има да яде, да се облича и да изучва чедата си. А. Страшимиров, К, 27. изучвам се, изуча се страд.
ИЗУ̀ЧВАМ СЕ несв.; изу̀ча се св., непрех. 1. Обикн. с предл. на. Успявам да науча, усвоя напълно нещо. Калфите трябваше да помагат за изработването на тия няколко чифта и заедно с това да се изучат на новата мода кундурджийски занаят. Д. Немиров, Б, 75. От него се изучил да прави такива пакости. Н. Геров, РБЯ II, 315.
2. Завършвам образованието си, получавам образование. Имахме в турско време един калугер, пиеше, ама се мъчеше да сбира децата да ги учи и думаше: пари ви не ща и на вази не трябват пари, а децата ни – нашите български чеда – трябва да се изучат. А. Страшимиров, К, 60. Отначало Христо се поопъна, като узна, че жена му ще отива още да се учи, но хората от стопанството рекоха: – Ние ще плащаме на Донка, додето се изучи. А. Каралийчев, ПД, 130. – А защо не искаш да станеш инженер – подхвана го Бодко, – машинен инженер? – Какво ще ми дадат? – Стипендия. Който има само шесторки, държавата го издържа да се изучи. В. Ченков, СНД, 181. По-напред подобрете економическото положение на народа, обогатете го и той после самичък ще се развие умствено и ще се изучи. Т. Влайков, БСК III, 279. Вий, майки българки! В ръка с вретено, / в оскъдица, с лишения безчет / държахте рожбите ви непременно / да се изучат в университет. Бл. Димитрова, Л, 16.
◊ Изучвам се / изуча се на книга. Ставам грамотен, образовам се. „Чий снощи доходял, / за тебе, синко, да пита, / .. / да плачеш, синко, да искаш, / с дружина да та не води, / а да та далеч проводи, / на книга да са изучиш“. Хр. Ботев, Съч. 1929, 34. Изучил се до буламач. Диал. Ирон. За невежа, който мисли, че знае много.