ИЗУ̀ЧВАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от изучвам1 и от изучвам се. Произходът и етимоложкото произхождение на имената българин и България са били отдавна предмет на многобройни грижливи изучвания. П. Делирадев, БГХ, 12. Аз вече знаех най-новата история седем години преди да зафана в трети клас изучването на най-старата. Ив. Вазов, Съч. IX, 124. Когато бех ученик в гимназията, доста време трябваше да употребявам за изучване латински и гръцки. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 44. Но това изучване на инородните литератури трябва да бъде разумно, с ред. Трябва да изучваме творенията на ония писатели, които стоят на първо място. Н. Бончев, ПСп, 1873, кн. 7–8, 5.
ИЗУ̀ЧВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от изучвам2 и от изучвам се. Изучването на три деца не им даде възможност да спестят нищо.