ИЗУ̀ЧУВАНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от изучувам1 и от изучувам се; изучаване, изучване1.
ИЗУ̀ЧУВАНЕ2, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от изучувам2 и от изучувам се.
