ИЗФАБРИКУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от изфабрикувам и от изфабрикувам се. Древният произход бил отново на почит и дори се стигнало до изфабрикуване на фиктивни генеалогии. Т. Томов, ВПН, 380.
