ИЗФЍНВАМ, -аш, несв.; изфѝня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Правя нещо да стане фино. Той [Леонардо да Винчи] държи на линията, но той я изфинва, напълня я с въздух. Тя е ту широка и мека, ту тънка и едва видима. Тя изчезва там, дето сянката се прониква със светлината, той я раздвоява или утроява в рисунките си, за да покаже играта на въздуха и светлината по нея. ИК, 1942, кн. 1, 37. изфинвам се, изфиня се страд. Трябва да се „изфинят“ такъмите за риболов: по-тънки влакна и по-малки куки.
ИЗФЍНВАМ СЕ несв.; изфѝня се св., непрех. 1. Ставам по-фин, по-слаб. Тя пази диета вече няколко месеца и доста се е изфинила.
2. Ставам изискан, изтънчен, придобивам финес, изтънченост в поведението, обноските, външността си; префинвам се, префиням се. Тънкости при общуването с медиите показа още като главен секретар, а като кмет се изфини съвсем. Д, 2009, бр. 146 [еа].