ИЗФУ̀КВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от изфуквам се; изперчване. Поглеждам така наречената кола. От американска гледна точка тя е много стара. Мерена с българска мярка, става и за изфукване пред по-завистливи роднини. М. Семов, ЗА [еа].