ИЗХАЙЛА̀ЗВАМ, -аш, несв.; изхайлàзя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Правя някого да стане хайлазин, мързеливец. Но недейте само хвали третия [син], че ще го изхайлазите. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 252. изхайлазвам се, изхайлазя се страд.
ИЗХАЙЛА̀ЗВАМ СЕ несв.; изхайлàзя се св., непрех. Разг. Ставам хайлазин, мързеливец; охайманявам се. – Здрав си, камък да стиснеш, вода ще пусне, ама си хайлазин. Изхайлази се на тия лозя! Ем. Станев, ИК I и ІІ, 495.