ИЗХАЙМАНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изхайманя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Правя някого да стане хаймана, да скита и да безделничи; изхайтвам, разхайтвам. Ето например с какви плоски и тривиални черти обрисува в „Мамино детенце“ Неновица, която възбужда ненавистта му, защото разгалила и изхайманила Николча. К. Величков, ПССъч. VІІІ, 54.
ИЗХАЙМАНЯ̀ВАМ СЕ несв.; изхайманя̀ се св., непрех. Разг. Ставам хаймана, безделник; изхайтвам се, разхайтвам се.