ИЗХА̀ЙТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изхайтя и от изхайтя се като прил. Който скита, безделничи и има разпуснато, безнравствено поведение; разхайтен, покварен. В настоящия пък избор кандидатите на Народната партия ще получат десет пъти по-малко гласове, защото нейните привърженици в Луковитската околия се състоят от най-изхайтените елементи, а се предводителствуват в нея от най-развалени личности. Бълг., 1902, бр. 447, 4. Да немаше у всяка служба плячка – / кой бей разглезен, кой ага изхайтен – / напуснали би своята ракия / и своя кеф. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3–4, 171.