ИЗХА̀ПВАМ, -аш, несв.; изхàпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Хапя, ухапвам мнозина или всички или някого, нещо на много места; изпохапвам. От жалост му [на гладния] хвърли един хляб и той се спусна като бясно куче, огризе го и изхапа го. Н. Бончев, ТБ (превод), 50. През нощта ни изхапаха дървеници. изхапвам се, изхапя се страд. и взаим.


Източник: Речник на българския език (онлайн)