ИЗХА̀РЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изхарчвам и от изхарчвам се; похарчване, изразходване. Защото революционната организация бързаше, би могло да се очаква с по-голяма сигурност, че изхарчването на последния патрон ще има за резултат и постигането на крайната цел. Π. Κ. Яворов, Съч. ІІІ, 214.


Източник: Речник на българския език (онлайн)