ИЗХВРЪ̀КВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изхвръквам. – Къде е книгата, Илия? – Нали знаеш... При главния. – Не може ли някак да я донесеш за мъничко. – Ако искате аз да изхвръкна, наместо вас! – Хайде, де! Какво ти изхвръкване! Д. Калфов, Избр. разк., 192.