ИЗХВЪ̀РГАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от изхвъргам и от изхвъргам се; изхвърляне.
◊ Не съм за изхвъргане. Диал. Имам известна стойност, струвам нещо. Момиченцето на болната жена, ако и да не било за доктора, не било за изхвъргане. Л. Каравелов, Съч. VII, 26–27.