ИЗХВЪ̀РЧВАМ, -аш, несв. (диал.); изхвърчà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Изхвърчавам. В тоя кален и тежък път всеки друг кон би запрял, но Осман препускаше леко и едри късове кал изхвърчваха изпод копитата му. Й. Йовков, ЧКГ, 287.
