ИЗХИТРЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от изхитрявам и от изхитрявам се; изхитряне. Значителна е групата от приказки, в които героинята не по своя воля, а по обещание на родителите си в критически момент или поради влюбване в нея се оженва за вампир, великан или друго чудовище или за някакво диво животно. Спасяването ѝ става чрез изхитряване или с чужда помощ. Хр. Вакарелски, ЕБ 1977, 555.