ИЗХЍТРЯМ1, -яш, несв.; изхѝтря, -иш, мин. св. изхѝтрѝх, св., прех. С хитрост вкарвам някого в заблуда, измамвам го; изхитрявам. Насо го раняват в левия крак тъкмо под коляното. Но Личо нали е брат, не го изоставил – изхитрили потерята, измъкнали се, гмурнали се в гората. К. Георгиев, ВБ, 58. – Това момче развали играта. – Развали я, но от него сигурно ще стане добър следовател. Разузнавач! Че мечка такава опашка има ли бе. – Ей, вярно, бе! – Ех, че ни изхитри! П. Проданов, С, 122. Като научи, че вече е излязъл, истински се ядоса. – Измъкна се преди мене... Изхитри ме той мене, това е! Б. Несторов, АР, 125. // Надхитрям. „Вие може би ще доживеете да видите чудеса. Тогава ще ме помните. Човек ще изхитри природата“. СбЦГМГ, 49. изхитрям се, изхитря се страд.
ИЗХЍТРЯМ СЕ несв.; изхѝтря се св., непрех. Проявявам хитрост, действам, постъпвам хитро. Като [Христака] седеше, не му се ставаше. И се изхитряше, та пращеше повече младите да завръщат добитъка. Ил. Волен, МДС, 212. Златката се изхитри и не слезе от дървото, където беше хралупата, а се прехвърли на съседното дърво и тръгна от клон на клон, да не остави следи по земята. Ем. Станев, ЯГ, 52. Мобилизираните се бяха изхитрили. Наистина, кръчмите по границата бяха затворени, но алкохол пристигаше запечатан в консервени кутии. Д. Кисьов, Щ, 193–194. Преди да бяха се усетили от околийското управление, успяхме да ги [позивите] разпратим навсякъде – трябваше да се изхитрим, защото полицията сега е завардила всичко, гони, претърсва, арестува. Г. Караславов, ОХ ІІІ, 33. Някои търговци се изхитрели. Сдружавали се и изнасяли орташки на пазара големи количества стока. П. Мирчев, К, 95. Той не престаяше да чете еще и когато ся блъскаха и тропаха машините на фабриката, зачтото той си беше изхитрил да си слага книгата на стана, дето работеше. Й. Груев, СП (превод), 148.
ИЗХЍТРЯМ2, -яш, несв.; изхѝтря, -иш, мин. св. изхѝтрѝх, св., непрех. Οстар. Изхитрям се. За да ся не покаже съвсем противна на царската заповед, тя [патриаршията] изхитря вместо Неофита българина, според съдържанието на ирадието, да назначи другаго Неофита грък. П. Р. Славейков, ГУ, 21.