ИЗХИХЍКВАМ, -аш, несв.; изхихѝкам, -аш, св., непрех. Разг.1. Изведнъж издам кратко хихикане. – Прибери си меджидията, задръж и цигарето, халал да ти е. – Е, не се люти де... Като казваш, ще го взема за спомен от тебе – и той изхихика. Д. Спространов, С, 69. Жената цялата се е изчервила, докато ни разказва това, все още се усмихва и деликатно изхихиква. ЛВ, 2016, бр. 20 [еа].
2. Изказвам, изричам нещо с хихикане. Под мижавата светлина на газеника някой изхихика: – Ще видиш, ама дали ще ти държи да се сбориш? Г. Манов, КД, 70.