ИЗХЛÒПВАМ, -аш, несв.; изхлòпам, -аш, св., непрех. 1. Изведнъж издавам кратко хлопане. – Босната спусна крак да влезе в схлупения си дюкян, но се отдръпна. През няколко дюкяна изхлопа кепенек и му привлече вниманието. Ст. Чилингиров, ПЖ, 5. Тежката ключалка изхлопа глупо и зловещо. Зл. Чолакова, БК, 111. Последва къса пауза, а след това чукът изхлопа по дървото. Н. Хайтов, ШГ, 265. И когато стигна точно към средата на гората, колата изхлопа и угасна. Ст. Даскалов, ЕС, 10. Кога вратата изхлопат, / майка ти ша извика / да ти вратата отвора. Нар. пес., СбНУ ХХІІ–ХХІІІ, 88.
2. Обикн. с предл. с. С помощта на нещо твърдо предизвиквам внезапно кратко хлопане; почуквам. Отиде и леко похлопа на вратата му [на квартиранта] с халката на пръста си. Никой не отговори. Изхлопа по-силно със свит пръст, после с юмрук. М. Грубешлиева, ПП, 128. Улови отново мандалото, но сега вече изхлопа по-слабо, колебливо. П. Славински, ПЗ, 23. От време на време тя [лисицата] се облизваше, поглеждаше раната и тихичко изскимуцваше. Закъснял стършел бръмна край нея. Тя изхлопа със зъби. Ем. Станев, ПЕГ, 101. изхлопва се, изхлопа се безл. от изхлопвам във 2 знач. На вратата се изхлопа нервно. Влезе жената на Жельо Василев. П. Славински, ПЗ, 100.