ИЗХЛУ̀ЗГАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изхлузгам като прил. Диал. Изхлъзган, изтрит. В кесията, т.е. в душата на съвременния наш читател има само няколко изхлузгани гологана. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 32. Завръщането му [на дядо Мирю] беше още по-величествено, особено когато носеше увита около изхлузганата кожена чанта червена като пламък лисича кожа, чиято опашка се люшкаше. Ем. Станев, ЯГ, 7.