ИЗХЛЪ̀ЗВАМ, -аш, несв.; изхлъ̀зна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. изхлъ̀знат, св., прех. Рядко. Изхлузвам.
ИЗХЛЪ̀ЗВАМ СЕ несв.; изхлъ̀зна се св., непрех. Рядко. Изхлузвам се. Сепната, тя се отстранява от вратата. Шалът се изхлъзва от раменете ѝ и се смъква на пода. Бл. Димитрова, Лав., 165. Вир-вода бях потен от път и от напрежение. Дръжките на двата пищова едва не се изхлъзваха от мокрите ми пръсти. А. Дончев, ВР, 186. Стражарят от ближния полицейски пост заловил един само от рицарите на тъмнината, а другият се изхлъзнал от ноктете му. Бълг., 1902, бр. 448, 4.