ИЗХЛЪ̀ЗГАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изхлъзгам като прил. Който е станал много гладък, хлъзгав от много честа употреба. То пък един път беше! Тясна, стръмна, та чак на стъпала горска пътека, сетне отведнъж тя отново се разширяваше върху полегатите, изхлъзгани плочи. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 465.