ИЗХÒЖДАНЕ1 ср. Отгл. същ. от изхождам1 и от изхождам се. Твоите земи нямат изхождане и твоите пари нямат изброяване. Ив. Вазов, Р, 20.

ИЗХÒЖДАНЕ2 ср. Отгл. същ. от изхождам2 и от изхожда се.

ИЗХÒЖДАНЕ3, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изхождам3 и от изхождам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)