ИЗХÒКВАМ, -аш, несв.; изхòкам, -аш, св., прех. 1. Хокам някого веднъж или няколко пъти; изругавам. Кучето искаше да се хвърли от радост върху му, но за да не го изцапа, чичо Митуш го изхока. Й. Йовков, АМГ, 42. Когато онбашият му забележи почтително, че обноската му е недостолепна, той го изхока сърдито. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 69.
2. Казвам нещо с груб, неучтив тон, хокам някого веднъж или няколко пъти; изругавам. Влезе слугинята и почна да търси нещо в бюфета. – Какво ровиш тук? – изхока я ядосано Лина. М. Грубешлиева, ПП, 302. Дядо Хаджия го изгледа още по-криво, та па се не стърпя, ами зе, та го изхока. – Магаре недно! Само да бръщолевиш можеш и да вдигаш половницата, а борча не видиш да си платиш. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 150. Ако на двори [Славка] излезе – / Сандо ще я изхока: / – Какво си така тръгнала / из двори да се разхождаш, / комшии да си закачаш! Ц. Церковски, Съч. ІІ, 202. изхоквам се, изхокам се страд.