ИЗХОРТУ̀ВАМ, -аш, св., прех. Диал. Изговоря, изприкажа, изкажа много или всичко. Море от приказки изхортува – решил човекът и не отстъпва. А. Гуляшки, МТС, 224. Срещна ме стърчиопашката и ме заприказва. Додето си изхортуваме всичките новини, зададе се черен облак и прибули небето. А. Каралийчев, ПС I, 119. изхортувам се страд.