ИЗХРУ̀СКВАМ1, -аш, несв.; изхру̀скам, -аш, св., прех. С хрускане изяждам определено количество от нещо или всичко докрай. Добичетата са изгладнели и в такова време не пробират храната. Дори и клечки да им сложиш, пак ще ги изхрускат. Кр. Григоров, Р, 87. Мишка не си отиде на обед. Изхруска няколко от захарчетата, които беше мушнал в джоба си. А. Гуляшки, МТС, 345. – Спи, Дочко, баба, че мечката иде, и ако те намери буден, ще те изхруска като шекерче! Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 133. Хвърли си буквара / в шумналия храст. / Там едно магаре / лапна го завчас. / И си го изхруска / сладко без протест. СбХ, 5. изхрусквам се, изхрускам се страд.
ИЗХРУ̀СКВАМ2, -аш, несв.; изхру̀скам, -аш, св., непрех. Изхрущявам. Ослуша се [зайчето] и скочи на снега. Снегът изхруска лекичко, но за тънкия заешки слух това беше голям шум. Ем. Станев, ЯГ, 50. Ставрос отново падна върху хлъзгавите подводни камъни, удари коляното си, предните му зъби изхрускаха. Някаква ръка се протегна към устата му и я запушиха. П. Вежинов, ДБ, 81.