ИЗХУ̀ЛВАМ1, -аш, несв.; изху̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Изказвам, изричам ред, куп хули; нахулвам. – Четохте ли какво ви са накастрили в „Нова Зорница“? – пита той [Толов]. И чака Толов да изхуля редактора, да се наслади от съзерцанието на унизителния гняв, който ще пламне по лицето ми. Ив. Вазов, Съч. IX, 114.
2. Диал. Хуля всички наред (Н. Геров, РБЯ). изхулвам се, изхуля се страд.
ИЗХУ̀ЛВАМ2, -аш, несв.; изху̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Изхлузвам, изхлувам.
ИЗХУ̀ЛВАМ СЕ несв.; изху̀ля се св., непрех. Изхлузвам се, изхлувам се. Тя вървеше между овошките и фиданките заднишком. Ръченикът ѝ беше се изхулил и косата ѝ беше бухнала. Й. Йовков, СЛ, 103–104. Неуспял да намести крак още на първото стъпало, срещу му писна баба Димка. – Димо, Димо... Не чуваш ли, Димо! – зареди тя и се изхули до дирека на стрехата, където се беше прихванала. Ц. Церковски, Съч. I, 158. Сега те пък не слизаха. Майката заднем се изхули, прегърнала гърнето. Ст. Даскалов, ВС, 198. След малко ротният пак вика: „Отстъпвай с прибежки до височината!“. Нашите офейкаха за минута, а пък аз се кокоря в окопа, не мога да се изхуля. И. Петров, ПР, 28.