ИЗХЪ̀КВАМ, -аш, несв.; изхъ̀кам, -аш, св., непрех. Остар. и диал. Изведнъж издавам кратко хъкане. На тези думи Вадиряне, / стари, млади изхъкали, / изхъкали и казали: Ей туй сега добре става! Π. Ρ. Славейков, Ден, 1875, бр. 4, 5.
