ИЗХЪ̀ЛМЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изхълмя се като прил. Индив. Обикн. за път, пътна настилка – който е станал неравен, на хълмчета, обикн. от продължително ходене, минаване по него; нахълмен. Да, малцина рискуват да излязат по изхълменото, каменливо, лошо шосе и да се порадват на чаровната гледка на владайското пленително усте. Ив. Вазов, Съч. XVII, 17. През криви, тесни, изхълмени улици напредваме към конака. Ив. Вазов, БП, 43. Днешната търговска улица не съществуваше; на мястото ѝ беше турска чаршия – тясна, крива, постлана с изхълмен калдъръм. Ив. Вазов, ИСМ, 35.