ИЗХЪЛМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изхъ̀лмя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да стане като хълм, по форма да заприлича на хълм; нахълмявам.

2. Диал. Издълбавам. Петко изхълми с огъня стъблото на дървото. Ст. Младенов, БТР I, 958. изхълмявам се, изхълмя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)