ИЗХЪЛЦУ̀КВАМ, -аш, несв.; изхълцу̀кам, -аш, св., непрех. Простонар. Изхълцвам. – Пък много завалена ти е приказката, бре Петре – изхълцука попадията с пълни от влага очи. Т. Харманджиев, КЕД, 136. Той тласна настрани стола, на който си беше притиснал корема, изхълцука един-два пъти и със задъхване едва изрече: – В спицерията на Костакя гръмна. Ст. Чилингиров, ПЖ, 49.