ИЗХЪ̀МКВАМ, -аш, несв.; изхъ̀мкам, -аш, св., непрех. Произнасям кратко „хъм“, обикн. като израз на нежелание да кажа нещо или на учудване, колебание и др. Найден изтегли полека, внимателно лакътя изпод пръстите ми, изхъмка сконфузено и се юрна нагоре – бясно, задъхано, като да бягаше от мене. Др. Асенов, СВ, 144. Ваклинов тихо изхъмка и чак тогава се намеси в разговора. М. Яворски, ХСП, 57. Той ги слушаше мълчаливо и все по-ниско падаше главата му. По едно време само изхъмка. Г. Манов, КД, 13. – Повече от това не знам... – Хъм... – изхъмка беят и клюмна с глава. – Ами нощес имаше ли долнооряховчени на воденицата? Ц. Гинчев, ГК, 298.