ИЗХЪРЗУ̀ЛВАМ, -аш, несв.; изхързу̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Хързулвам някого или нещо докрай; изпързалвам.
2. Прен. Измамвам, излъгвам, заблуждавам някого; изпързалвам. изхързулвам се, изхързуля се страд.
ИЗХЪРЗУ̀ЛВАМ СЕ, несе.; изхързу̀ля се св., непрех. Разг. С хързулване слизам или падам отнякъде. Тежко се изхързули от седлото Ковача и се обърна към Димо. Г. Манов, КД, 40.